Курсова работа по Социална теория на масовата комуникация: Калоян Поповски

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„Св. Климент Охридски”

Факултет по журналистика и масова комуникация

Специалност: Журналистика

КУРСОВА РАБОТА

по Социална теория на масовата комуникация

Изготвил: Калоян Поповски

Факултетен номер: 18289

Научен ръководител: Гл. ас. д-р Стилиа Фелиси Паунова

София, 2020г.

УВОД

България е независима страна от повече от век, но все пак има неща, които

не са напълно свободни. Много хора и институции са роби, на други по-

големи пионки в живота, осъзнавайки го или не. Голяма част от

населението е зависима от нещо или някого. Кафе, цигари, алкохол.

Изборите са безброй много. Но нещото, което владее изцяло всяка точка на

модерна България са парите. Какво общо има всичко това с масовата

комуникация и курсовата ми работа?

Опитах се да отговоря на въпроса – „На какво робува една модерна градска

медия?“. Затова проведох следното изследване, под формата на

дълбочинно интервю с респондента Кристина Димова. 20 годишна

студентка, работеща като младши редактор в популярната софийска медия

GoGuide. Интервюто бе проведено в стая 5Б, блок 42Б, в софийският

квартал Студентски град с времетраене 38 минути. Според легендата на

интервюто. К.П. е интервюиращият, а К.Д. е интервюираният

(респондентът).

ИЗСЛЕДВАНЕ

К.П.: Представи ни се накратко, коя си и с какво се занимаваш?

К.Д.: Казвам се Кристина Димова. На 20 години съм, в момента съм

младши редактор в GoGuide от почти една година. Там се занимавам с

културна, по-скоро лайфстайл журналистика.

К.П.: Културна или лайфстайл?

К.Д.: В случая, по-скоро лайфстайл.

К.П.: Какво представлява това?

К.Д.: Ами не е толкова културно обвързана. Разглеждаме проблематиката

на обществото през една по-забавна призма, но не сме се фокусирали

върху книги, филми. Културата обикновено се обвързва повече с изкуство,

а ние гледаме и върху злободневните теми.

К.П.: Казваш, че вашата медия разглежда проблематиката на културата и

лайфстайла през забавната призма. Какво е забавното в културните ни и

лайфстайл проблеми като общество според вас и според политиката на

вашата медия?

К.Д.: Хумора ни се корени в една дума – народопсихология. Ние

разглеждаме колоритни и популярни български лица, говорим за тях,

осмиваме техните слабости, тъй като в техните слабости се намират и

нашите собствени.

К.П.: Как GoGouide определя кои лица са популярни и значими за тяхната

целева група?

К.Д.: В случая ние имаме много различни сегменти, като например Spotted

By Locals, в която представяме градски хора, които не са толкова

популярни. Някои от тях може и да са, но по-скоро популярни в средите на

милениалите в София, но за обикновения българин може да не са толкова

популярни. Съответно имаме такива статии, които са свързани с български

известени личности. Там вече определяме популярността им по параметри

на Google предимно и най-малкото от хорските приказки, тъй като

обикновено това е най-големият показател. Съответно, една личност за нас

е известна тогава, когато искаме по някакъв начин да я отразим и според

нас тя е направила впечатление. Това доколко известна е тя в очите на

обществото, невинаги се препокрива с нашите критерии.

К.П.: Какви са конкретните ваши критерии?

К.Д.: Ние обичаме да отразяваме хората, които са типичния градски човек.

Т.е. пак казвам милениали най-вече, както и хора които се занимават по

един или друг начин с нещо творческо. Доста често отразяваме и

маркетингови специалисти например, тъй като работим с много от

рекламните агенции в страната. Трябва да е деен човек, да се занимава с

много неща, да обича социалния живот и съответно да е запознат добре с

градската култура, конкретно на софийската.

К.П.: А защо се фокусирате само върху милениалите? Защо например не

представяте хора от поколението на бейби буумърите или на генерация Z?

С какво милениалите според вашата медия са по-интересни от другите

генерации, независимо дали са по-млади ли по-стари?

К.Д.: Милениалите са хората, които ни четат и точно затова комуникираме

и пишем за тях, тъй като всяко поколение иска да чете, слуша и вижда

предимно себе си. В случая се подчиняваме на господаря на

журналистиката, а именно читателите.

К.П.: А не мислите ли, че може да разширите медията си, като пишете за

други генерации?

К.Д.: От тази гледна точка имаме доста текстове, които са по някакъв

начин обвързани с култови лица от попкултурата. Допълнително имаме

интервюта и с по-възрастни актьори, например Васил Кожухаров.

Отразявахме и кампанията на Мартен Роберто и Лили Иванова с Владо

Пенев за бранда му „Кристал“ за дрехи. В сайта определено не са само

милениалите, но просто те са основната ни читателска група.

К.П.: Казвате, че сте отразили поредната кампания. Много хора казват, че

GoGuide е сайт за реклама, а не толкова колкото за културните и

лайфстайл проблеми на обществото. Мислите ли, че вие сте по-скоро

рекламна агенция? Винаги когато вляза в сайта ви, все се натъквам на

някакви имена на марки като IQOS, Jameson и подобни.

К.Д.: Политика на сайта е, каквото и да се спомене, то да е проверено от

нас. Никога не бихме допуснали бранд да бъде споменат в нашия сайт, без

да сме му гласували доверие на сто процента. От друга страна, една медия

не може да съществува без търговски взаимоотношения и точно по този

начин се опитваме да постигнем баланса. Включваме точно тези брандове,

с които искаме да се асоциираме, съответно в нашия сайт няма да видите

майонеза „Краси“, „Олинезко“ и други такива. При нас ще видите

наистина качествени марки, които биха се радвали да работят с нас, тъй

като знаят, че ние представляваме модерния човек в България.

К.П.: Значи искате да ми кажете, че модерният човек в България се

олицетворява в неща като IQOS и PokerStars ли?

К.Д.: За PokerStars конкретно мога да кажа, че ние не рекламираме

хазартните игри. GoGuide всъщност се опитва да помогне на The Stars

Group. Въпреки че, на този етап те нямат нужда от нашата помощ, ние

харесваме тяхната инициатива на техните маркетинг екипи и отдела за

работа с клиенти, в опита им да намерят млади хора. Те занаят, че в лицето

на нашия читател могат да намерят човек, които би искал да работи за тях.

IQOS от друга страна, е нещо изключително добро от гледна точка на

тютюнопушенето, защото с електронните цигари се намаляват множество

вредни емисии, а не само за пушача, но и за околната среда. Смятам, че е

по-добре да се асоциираме с това, отколкото да има реклами на

Булгартабак, както в други медии.

К.П.: На какъв принцип избирате вашите рекламодатели и по какви

параметри преценявате, че този рекламодател е подходящ не само за

читателите ви, но и за една медия като цяло?

К.Д.: Истината е, че на този въпрос не мога да отговоря, не защото не

искам, а защото не влиза в моите компетенции. Това е нещо, което

търговците от рекламния отдел подбират. Съответно, когато те успеят да

сключат даден договор, това запитване идва към редакторите и ние правим

всичко по силите си да намерим златната среда между желанията на

аудиторията и съответно желанията на дадения клиент. Но какви точно са

критериите не мога да кажа. Това е въпрос, който може да отнесете към

дадените маркетолози.

К.П.: Нямате ли някакви лични усмотрения? Не може да нямате лични

представи за това как се избира рекламодател. Вие казахте, че никога няма

да бъдете свързвани с майонеза „Краси“. Какво е лошото на майонеза

„Краси“?

К.Д.: Така е, факт. Имахме случай в който в сайта имаше банер с боб и

наденица за празника на боба и наденицата в село Житница. Това е случай,

в който редакторският екип каза на търговеца, че не е успял да прецени

правилно ситуацията. Даже не бих казала, че е неправилно преценена, тъй

като всичко е за доброто на медията. Просто е странно в един момент да

има банер на рок концерт, а след това на боб с наденица.

К.П.: Че какво му има на боба с наденица? Нима модерният софиянец не се

храни с традиционна българска кухня?

К.Д.: GoGouide се свързват с една по-различна култура на хранене. Не че

боба и наденицата са лоша култура на хранене, просто не мисля, че биха

могли да влязат в дадена категория „Български манджи“ на наградите ни.

Ние се опитваме да избегнем точно такива куриози. GoGuide се свързваме

с една модерна кухня, с нов прочит дори и на българското хранене, тъй

като правим ревюта на ресторанти като „Багри“, „Космос“, „Ракета ракия

бар“, „Кармаре“. Това са все ресторанти в българска кухня, но от гледната

точка на един модерен прочит.

К.П.: И все пак, не разбрах защо не намирате „Олинеза“ например за

качествен бранд?

К.Д.: Не казвам че „Олинеза“ е лош бранд, въпроса е че нашия читател би

се асоциирал повече с едно ревю на моден бранд, какво е хубаво да се носи

този сезон, за парфюми, какво да следим в кината. А не как да си направи

сандвич с даден продукт. Това не е нещо, което нашият читател би прочел,

просто защото той ще е от този тип хора, които биха отишли на ресторант,

вместо да си направят сандвич.

К.П.: Не смятате ли, че вие сами сте си създали илюзията за целевата ви

групата? Според мен точно милениалите са едно доста финансово свито

поколение и ако започнете да пишете за това какъв сандвич да си

направите вкъщи, ще се чете много повече в сравнение с това какъв е

днешния специалитет в Crystal Stake House, който ще ти струва 50лв, а

сандвича ще ти излезе 3лв.

К.Д.: Не, тъй като най-малкото следим статистиките на сайта, но хората

които ни четат, а именно софийските милениали, не са свити финансово.

Това са хора които разполагат и всъщност най-малкото данните показват,

че статии за ресторанти са едни от най-четените. Също може веднага да

видите, че при зареждане на изданията ни те се изчерпват в дадения обект

за по-малко от седмица, а ние оставяме стабилна бройка.

К.П.: Споменавайки вашите печатни издания, не мога да не ви попитам.

Смятате ли, че тези малки книжки дават легитимност на едно заведение?

Мислите ли, че вашите предстоящи награди са нещо което дава

легитимност на едно заведение в качеството му. Доста хора биха

предпочели да хапнат да кажем в Urban Table, заведение което е било

победител на наградите ви, докато „Хляб и Мръвка“ където е двойно по-

хубаво и двойно по-евтино няма нито стикер за победител, нито такова за

номинация. Защо е това?

К.Д.: Ние търсим определени качества в дадено заведение. Един ресторант

не е само храната или само обстановката или само обслужването. Той е

всички тези компоненти в едно. Атмосферата трябва да говори сама за себе

си. Едно заведение има даден почерк. Ако менюто му не е направено

толкова качествено, не се вижда неговият дух и замисъл. Истината е, че в

места като „Хляб и мръвка“, където храната е вкусна и питателна, няма да

усетиш яденето като емоция. Няма да усетиш някакво преобръщане на

културните ти възгледи. Когато ние избираме някое заведение, мога да

кажа, че му даваме легитимност, тъй като хората ни имат и се надявам да

продължат да ни имат доверие, затова няма как да подведем читателите си.

Ние сме градски гид и вярваме, че показваме най-добрите места които

носят както хубавия дух на София и модерен облик, така и всичко което

едно интернационално заведение трябва да притежава.

К.П.: Значи да разбирам, че вашата целева група и като цяло вие като екип

на медията предпочитате да се храните в заведенията на столицата, които

сте предложили най-просто казано защото има обстановка и културно

обогатяване? За това ли става дума ?

К.Д.: Много са компонентите и всеки има нещо което го тегли повече към

едно заведение към друго. Не е нужно заведението да е софийско, просто

сме позиционирани като редакторски екип в София и нямаме възможност

да обикаляме толкова много из страната. През лятото имахме селекция с

най-добрите барове и ресторанти по Черноморието - от северната до

южната му част. Там съответно представихме места с почерк. Не е нужно

да е красиво, трябва по-скоро да има концепция. Ако има дори и една

брънка която не съответства на това което е, ако изглежда евтино и не носи

заряд, то няма как да попадне в нашите предложения за идния месец.

Предложенията ни всеки месец са различни. Разбира се някои се повтарят,

тъй като заведенията в София не са толкова много както в Берлин

например.

аз: По какви критерии заведенията изпадат от вашия списък? Какво трябва

да загуби едно заведение за вас или какво не му достига в сравнение с

другите?

К.П.: Най-бързия пример са фалиралите заведения. Може да има

прекъсване на комуникацията между нас и някое определено място. Като

цяло процеса е многокомпонентен. Може да има някакви

неразбирателства, може самото място да е в застой и просто да бъде

подминато от други разрастващи се заведения. Има места, които всеки

един човек от екипа предпочита повече от други. Това не влияе по никакъв

начин на финалния избор. Опитваме се да следим четенията, за нас

обратната връзка от потребителя е много важна. Ако прочетем 20

коментара, че едно място е ужасно, ние веднага ще се опитаме да разберем

дали е така и ако е така, да го изкараме веднага от нашия сайт и списание.

Няма как да не се съобразим с клиентите, които са и наши читатели.

Получава се една симбиоза.

К.П.: Финансовия аспект каква роля играе във вашите колаборации със

заведения?

К.Д.: Първият принцип на всеки човек в медията е да тръгнем от това

какво харесваме най-много. След това идват парите. Истината е, че

добрите заведения в София ни имат доверие, искат да са част от това което

ние представляваме. Така получаваме перфектна симбиоза при която

парите не са толкова важен фактор, което за съжаление е все по-често

срещано в медийния бизнес.

К.П.: Значи да кажем парите ги няма като фактор, но пък хората много

харесват едно определено заведение. Забелязали сте в Instagram, Facebook

и други социални мрежи, високи оценки, ревюта. Но все пак финансите

липсват. Ще предложите ли това заведение на вашия читател, въпреки че

нямате спонсорство?

К.Д.: Редакторският екип ще направи нещо по въпроса, но оттук нататък

идва отговор от търговския отдел. Това е нещо, което като редактор не

мога да кажа дали ще се случи. Може би е възможно.

К.П.: А случвало ли ви се е да си затворите очите за някаква нередност във

ваше заведение, заради доброто спонсорство например?

К.Д.: Не, това не е по нашите критерии. Иначе така читателите не биха ни

имали доверие. Това е нещо което хората през годините, а и ние покрай

тях, сме научили че трябва да сме безкомпромисни. Това е нещо което си

личи.

К.П.: Например вие сте казали че едно място е топ, но това реално не се

среща с очакванията на вашите потребители. Какво правите в този

момент? А ако получите много хейт? Как ще отговорите.

К.Д.: В интерес на истината сме имали такива случаи. Опитваме се да

получим възможно най-много обратна връзка. Истината е, че има доста

интернет тролове. Когато едно място се представя добре, се пишат лоши

неща. Ние проверяваме хората които са писали, тъй като можем много

бързо да направим анализ на един човек дали съвпада с твоята целева

група или е просто препратен от някъде. Съответно, както вече споменах,

отиваме на място и проверяваме дали заведението е все още това което сме

отразили. Все пак може да са се случили много неща. Като цяло е доста

субективно.

К.П.: Какво ви определя вас като екип, като експерти в тази градска

култура, за брънч, за заведения. Какво ви легитимира?

К.Д.: Нещото което легитимира всеки човек в тази област, а именно опита.

Много от колегите ми обичат да ходят на „фууд туризъм“, където

проучваш даденото място, проучваш културата, проучваш атмосферата на

мястото, ако трябва до най-малкото квартална барака за бързо хранене.

Нещо което си проучил предварително. Не казваме, че сме перфектни, но с

годините сме се сношили с нашата аудитория и знаем какво харесват те и

какво искат да виждат те. Ние сме много щастливи тъй като това е нещо

което и ние искаме да виждаме в софийския облик.

К.П.: Казвате, че може да стигнете до най-малката барака за бързо хранене,

но аз не мисля че е така. Ако се погледнем картата на GoGuide за заведения

ще видим сам барове и ресторанти на центъра. Не мисля, че ще видим

заведение в Люлин, Студентски град или Овча купел. Така че тук малко се

подлага на въпрос дали стигате до всяко кътче на градската култура.

К.Д.: Тук веднага мога да оборя, тъй като имахме цял един маршрут с

фуудтръкове. Това е едва ли не е символ на културата за бързо хранене в

световен мащаб и нещо което все повече се налага като качествена храна.

Важно е в един фуудтрък е да намериш качествена храна. Включвали сме и

места просто с кюфтета или просто скара. Например БДС на Ангелов,

което е като „Хляб и мръвка“, но със стил и отношение към храната.

Когато ходиш в друг град, които не ти е познат е по-различно. Тук идваме

ние, тъй като не искаме някой да дойде и да влезе в някаква барака и да

остане разочарован от това какво му предлага някоя дюнерджийница по

„Граф Игнатиев“. Искаме този човек да знае къде да опита яката бърза

храна или изискано гурме, или пък класическата българска кухня. Като

цяло не искаме хората да се чувстват прецакани от българската култура,

искаме да изпитат това което е кулинарната сцена на София.

К.П.: Значи казвате, че кулинарната сцена на София се фокусира само

върху центъра?

К.Д.: Ами имаме и такива, които са позиционирани и в по-крайни части.

Просто така се случва, че в София, чисто геополитически, повечето

туристи отсядат в центъра, тези заведения са предназначени и за българи,

но са и супер за туристи. А ние като гид, знаем, че туристите обикалят

предимно центъра, а няма да се впуснат в диви приключения в Люлин. Ще

им покажем това в центъра.

ИЗВОД

С помощта на дълбочинното интервю, което използвах като средство за

изследване успях да отговоря на част от въпросите, на които нямах точен

отговор. Първият – кой на кого робува? Истината е, че Кристина Димова

индиректно отговори на този въпрос, без дори да бъде директно зададен.

Модерната градска медия е роб на доста неща – на целевата аудитория, на

спонсорството, на интернет, на рекламодателите и други. Което е

нормално. Като се замислим, GoGuide е изпълнена с точно толкова

реклама, колкото и други по-големи медии, просто в поднесена по по-

нестандартен начин. Както във всяка друга медия, така и в този столичен

гид са нужни пари за живот и развитие. А парите идват от хората. Хората

като потребители, хората като партньори, хората като работен екип.

Нещото, което се чете между редовете на това интервю е, че GoGuide

успява да влезе в ролята не само на роб, но и на поробител. Това е най-

големият и модерен столичен гид, не само за заведения, но и като цяло за

обогатяването на модерната градска култура. Благодарение на GoGuide,

всеки човек от столицата, или предстоящ посетител, би могъл да се

възползва от сайта и да обагри ежедневието си в нея. На този етап, няма

друг такъв градски гид и по тази причина GoGuide остава не само завладян

от аудиторията, но завладяващ нея самата.

И все пак – каква е същността на тази медия? Дали е културна, лайфстайл

или просто градски гид не е от голямо значение. Определено медията се

опитва да създаде един нов, по-цветущ и интересен облик на столицата.

Както пише Стилиа Фелиси в книгата си „Междуперсонални интернет

комуникации“, „Интеркултурните комуникации предпоставят ценността на

културната идентичност, разбирана често като тъждествена с различност.“.

Може да се каже, че така се определя и културата на работа и съдържание

на модерната софийска медия. В опитите си да бъде актуална и интересна,

GoGuide остават роб на едно главно нещо – интеркултурата, от която се

опитват да вземат най-доброто и да го прибавят към вечнопроменящата се

културна идентичност на българската столица.