Курсова работа по Социална теория на масовата комуникация: Габриела Козарева

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ

КУРСОВА РАБОТА

по Социална теория на масовата комуникация

НА ТЕМА:

Воювам с враговете си с добро

(дълбочинно интервю)

Изготвил: Проверил:

Габриела Козарева гл. ас. д-р Стилиа Фелиси

Специалност:

Журналистика

фак. № 18230

София

2020

УВОД

Човешките ценности и промените, които те претърпяват, през годините са обект на редица

научни изследвания. От 1981 година насам световна мрежа от социолози провежда

представителни национални анкети в почти 100 държави чрез глобалния научен проект СИЦ

(Световно изследване на ценностите).

В своя труд „Междуперсонални интернет комуникации. Световният културен ред” Стилиа

Фелиси твърди, че „Абсолютните културни ценности са универсални. Защото са общочовешки.

Еманация на човешкия дух.” В следващите страници ще разглеждам по-абстрактно цитираното

по-горе. Смея да твърдя, че моралните ценности също са универсални. Още с раждането ни ни

учат да бъдем добри. Както всичко останало на този свят „добротата” също е подвластна на

времето. Изменя се според потребностите и възгледите на хората. Затова представата за добро е

строго индивидуална, базирана на всеобщото му проявление.

Според С. Фелиси: „Не различието, а разделението (което не винаги се основава на- и

обосновава от различие) между хората е основа за тяхното противопоставяне. Различието се

оказва деструктиращ фактор на световния порядък. Непрекъснатото признаване и така

(въз)произвеждано различие задълбава в пасивите или активите от това различие,

противопоставяйки две страни в дадено комуникационно отношение, проектирано и като

възможно сринато.” Изхождайки от принципа, че абсолютните ценности, върху които се

осланяме, са еднакви или подобни, не трябва да има такова рязко разминаване в ценностните

системи на различните поколения.

Като човек роден в края на деветдесетте и живял съзнателно в новия век съм ставала

свидетел на различия в мисленето на хората около мен, спрямо годината им на раждане.

Сблъсъкът между различните поколения винаги е предизвиквал интереса ми. Ето затова, обект на

изследване в тази курсова работа е Тонка Пашалиева, пенсионер на 74 години. Любопитно ми

беше да разбера коя е висшата ценност в живота на тази достолепна жена, сменила редица

полезни за обществото професи, и как е успяла да съхрани себе си през годините. В продължение

на 40 минути аз, Габриела Козарева, се опитвах да разбера влияе ли върху ценностната система на

Тонка Пашалиева заобикалящата я среда. Дълбочинното интервю, което проведохме, затвърди

убежденията ми, че най-същественото в живота на хората от миналия век, е техният морал. С цел

максимален комфорт и свобода на споделянето теренът, на който проведохме изследването, е

домът на Тонка Пашалиева.

ИНТЕРВЮ

-Коя си ти?
-Казвам се Тонка, за моите внучки баба Тонка. На 74 години. Щастлива и благодарна за всичко, което
имам.
-Опиши се с три думи.
-Жизнена, обичаща живота, многознайница.
-Откъде черпи енергия човек на 74 години?
От любовта. От желанието да направя нещо за другите. Ако храниш само собственото си его и
задоволяваш само личните си потребности, няма да имаш от онази енергия, която да те раздвижи.
-Какво за теб е щастието?
-Животът е щастие. Хората, които обичам, са моето щастие. Споделеността с тях, с техните проблеми и
способността да ги решавам. За мен това е щастие.
-Кога през живота си си се чувствала най-щастлива?
-Когато се родиха децата ми, а после и внучките ми.
-Кой е най-тъжният ти момент?
-За 74 години човек доста пъти е бил нещастен. Тъгата не може да се мери. Разбира се, има различни
причини за появата на нещастието, но то не може да се степенува.
-Какво трябва да прави човек, за да бъде щастлив?
-Много са начините човек да е щастлив. На първо място, трябва да бъде благодарен. След това да търси
и да открива баланса в себе си, в семейството си, в работата.
-Коя от професиите, които си практикувала, те е удовлетворявала най-много?
-Сменила съм няколко професии. Започнах като спортен инструктор. Обичах спорта и ми харесваше.
После станах учителка по български език. От тази работа също усещах удовлетворение, защото се
работеше с много хора. Бях съпричастна със съдбите им, доколкото е било възможно съм им помагала.
Работата с хора е трудна, но те обогатява. Най-удовлетворяваща беше работата ми в тогава
съществуващото дружество „Георги Кирков”. Дружество за разпространение на знания. Там имах срещи
с много учени, доценти, професори, от които черпех много познания и опит.
-Това за теб ли е смисълът на живота да работиш с хора, да им помагаш, да ги образоваш?
-Най-важното за една личност е да намери пътя към себе си, щом го направи, започва да трупа една
интелигентност, която му дава възможност да работи с другите.
-Ти извървяла ли си пътя към себе си? И, ако да, какви са стъпките до там?
-Първата крачка е да разбереш кои са ценностите в живота. Да се стремиш към усъвършенстване,
базирано на познание. След което да се научиш да влизаш в обувките на другите. В повечето случаи
това ти дава възможност да разбереш по-добре и самия себе си.
-Не е ли доста изморително постоянно да се поставяш на мястото на другите, пренебрегвайки себе
си?
-Не казвам, че е лесно, но на мен ми носи душевен и физически баланс.
-„Баланс” е доста често използвана дума в последно време. Не смяташ ли, че „проповядващите”
душевен мир са шарлатани?
-Ако човек е достатъчно интелигентен, той сам може да прецени кого да слуша и какво да „вземе” за
себе си от чутото. Не бива да се пренебрегват способностите на осмелилите се да застанат пред стотици
хора. Предполагам, че никой без определенени изследвания и познания, не би застанал пред аудитория,
за да ѝ дава съвети.
-Каква е тогава всеобщата формула за щастлив живот?
-Всеки сам определя своята собсветна формула. Аз смятам, че човек, който не може да направи на
другите добро, да помогне, не може да бъде удовлетворен и щастлив от живота си.
-Как успяваш да съхраниш доброто в себе си?
-Преобладаваща част от хората притежават определени ценности, носят позитивен заряд и, колкото и
старомодно да звучи, мисля, че добротата помежду ни ще ни помогне да просперираме като общество.
(извън всички икономически и политически фактори)
-Как се справяш с неприятелите?
-Променям отношението на отсрещния човек като му давам любов. Научила съм се да воювам с
враговете си с добро.
-Какъв е основният „двигател” за израстването на личността?
-Познанието. На 100%. И способността на човек да награжда постоянно знанията си, независимо от
възрастта.
-Кое познание считаш за най-важно?
-От всяка информация има полза. В училище като всяко дете се питах защо караме математика, физика
и прочие. Но в крайна сметка съм взела малко или много и от тези предмети. Ако не употребиш много
от прочетеното днес, то поне има вероятност то да ти въздейства на емоционално ниво. Както мен ме е
„травмирала” математиката, че да я споменавам сега. (смее се)
-Кой е най-лесният начин да въздействаш психо-емоционално на някого?
-Действията и думите могат да достигнат най-бързо до сърцето на един човек.
-Кое е с по-голяма сила?
-Не ги разделям. Те за мен са съвършеният комплект.
-Колко силно вярваш в обещанията?
-Не ги харесвам, предпочитам делата. Обещанията пред другите са по-гръмки от тези, които даваш пред
самия себе си.
-Тоест обещанията са по-силни, когато са изречени пред други хора?
-Да. Казал си го, вече носиш отговорност за казаното и пред другите. Ако си стойностен човек, съвестта
ти ще те сръчква, докато не изпълниш обещаното.
-Човек не вярва ли повече на думите, които иска да чуе, независимо, че знае, че не са истина?
-Хората имат нужда от импулс. Думите могат да бъдат както причината за нечий полет, така и ножът,
режещ крилата на излитащия. Понякога е хубаво да чуваме желаните от нас слова.
-Представяш ли си живота без емоции?
-Не. Щеше да е твърде скучен и безличен. Не бих си го представила, въпреки, че емоциите са
предизвикали доста заболявания у самата мен.
-Какво е любовта?
-Урок. Житейски урок, започащ с първото вдишване. Учиш се да обичаш цял живот. До смъртта.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Тръгнах си от дома на Тонка със смесени чувства. Струваше ми се фалшиво човек да е чак
толкова добър. Да жертва себе си в името на другите. Осъзнавам и причините за нейното
поведение. Тя е възпитана и отгледана във време, в което общото благо е било на пиадестал.
Днес обаче неписаните закони за оцеляване са различни. Те подкрепят идеята за
свръхчовека, по идеология на Фридрих Ницше. „Бог умря, да живее свръхчовекът!” Съответно и
моралните ценности са видоизменени. Принципът живей в името на другите се е трансформирал в
живей в полза на себе си, за да бъдеш полезен на другите. В никакъв случай не казвам, че
добротата между хората е изчезнала. Дори напротив, тя за мен е енергия, а е всеизвестен факт, че
енергия в природата не се губи, а само се трансформира. Следователно, за да оцелее, добротата в
съвременното ежедневие се появява в онази втората, модерната реалност, благодарение на която
в момента си пиша курсовата работа. Подобно на метаморфозите, които човек претърпява, за да
се нагоди към новата реалност, добротата изменя проявленията си. Доказателство за това е
твърдението на Стилиа Фелиси, че „Модерните технологии се развиват така бързо, че днешния
човек, съпоставен с боравенето си с тях, може да се нарече новомедиен изпитател. Изпитател е и
на фундаменталните устои на доскорошната си единствена за обитаване и негативно – значеща за
оразличаване реалност.” Все по-често срещаме добротата като едно от посланията на
потребителите в интернет. От създаването на различни инициативи, до прокламирането ѝ като
ценност, към която трябва да се стремим, за да сме щастливи.
Моят извод от проведеното интервю е следният: Доброто няма да изчезне, то ще се
видоизмени според нашите нужди. И няма нищо негативно в това явление, нито в различията
между поколенията, защото всеки изпитва потребност да бъде добър, смятайки, че добротата ще
му донесе щастие. За да си истински щастлив обаче, не трябва добрите ти дела да са престорени и
с цел лична облага. В подкрепа на моето твърдение за финал поставям този цитат на Махатма
Ганди: „Щастие е тогава, когато това, което мислиш, което казваш, и това, което си, са в
хармония.”