Курсова работа по Социална теория на масовата комуникация: Кристина Димова

Софийски университет

“Св. Климент Охридски”

Факултет по журналистика и масова комуникация

Курсова работа

Дисциплина: Социална теория на масовата комуникация

Тема: Един българин в САЩ: Променя ли се човек в друга културна среда?

Изготвил: Кристина Данаилова Димова Проверил:

Специалност: Журналистика Гл. ас. д-р Стилиа-Фелиси Паунова

Курс: Втори

ФН: 18227

София

2020

Увод

Личностните различия между представителите на различните националности са разглеждани многократно през годините от не един мислител. От Монтескьо, през Витгенщайн, до Хофстеде - всички те се опитват да намерят причините за съществуването на определени характеристики, съответстващи на определена нация. Като млад човек, родом от държава от т.нар. Източен блок, който дава на света повече мигранти годишно, отколкото новородени деца от страните, обособени в него, темата за разликата между хората в България и отвъд нейните граници винаги ме е интересувала. Особено като млад човек, който реши да остане тук. Затова тази курсова работа е озаглавена “Един българин в САЩ: Променя ли се човек в друга културна среда?”

В своя труд “Междуперсонални интернет комуникации. Световния културен ред” Стилиа Фелиси казва, че “Абсолютните културни ценности са универсални. Защото са общочовешки. Еманация на човешкия дух.”¹ В следващите страници се проследява именно това твърдение от книгата. Има ли различия между различните нации от гледна точка на универсалните схващания за ред, правилно и грешно, добро и лошо? Къде са историческите граници и по-големи и значими ли са пред тези на изначалната нужда да си помагаме един на друг? Отговорите на тези въпроси достигаме чрез дълбочинното интервю с обекта на изследване, а именно 20-годишния второкурсник от ФЖМК, специалност Журналистика - Калоян Поповски, който през лятото на 2019-та година заминава на студентска бригада в САЩ.

В продължение на 30 минути аз, Кристина Димова, и обектът на изследването ми, Калоян Поповски, проведохме това дълбочинно интервю. Още в самото начало бях частично запозната с казуса, но целта ми не беше да разбера повече за случилото се, а психологическия мотив на заминаването му и съществува ли културната бариера за един млад човек, живеещ в мултикултурния космос на съвремието ни. Теренът на изследването е общежитието на Калоян Поповски, което предразполага по-голяма свобода на споделяне. В случая К.Д. е интервюиращият, а К.П. интервюираният.

Интервю

К.Д.: Представи се накратко.

К.П.: Казвам се Калоян Поповски, на 20 години съм, уча Журналистика във ФЖМК към СУ, втора година, профил “Радио”.

К.Д.: Kак разбра за бригадите?

К.П.: Pредставата ми за бригадите не беше това, което аз преживях. Моята представа за тях беше да ходя да бера нарциси или ягоди в англия. Запознах се с моя съквартирант в общежитието, когато той току-що се беше върнал от бригада и ми разказа основните неща за неговото преживяване. Това възбуди интереса ми и ме накара да направя свое проучаване за бригадите.

К.Д: Откъде започна проучването?

Кп: От интернет. Има фейсбук група за work and travel за всички студенти, ходили на бригада, тя е поне на 6 години. Там има доста споделени мнения за агенции и това е първото нещо, което да направиш - трябва да си избереш качествена агенция. След това може да се каже, че разследването си го прехвърилих към самата агенция, Usit Colors, където консултантите ми разясниха по-подробно нещата.

К.Д: Какво в неговия разказ събуди интереса ти?

К.П.: Парите, със сигурност. Той ми спомена, че след 1 курс е припечелил около 13 000 долара, чисти пари. След това гледах още мнения в споменатата вече група, доста хора са печелили много пари - от рода на30 000 долара. Признавам си, че не съм добре финансово като човек и просто исках по-бързи и лесни пари.

К.Д.: Колко пари изкара?

Кп: Общо от всичките ми заплати за лятото изкарах около 9 000 долара. Не мога да дам точна сума, но я смятах толкова. Отделно се прибрах с 4 000 долара, защото похарчих около 5 още в САЩ.

К.Д.: Кое прави една агенция по-качествена от всички останали?

К.П.: Работил съм само с Usit Colors и затова мога да дам мнение само за тях. Те на първо място доста обгрижват своите клиенти, а ние сме точно такива за тях. Предоставят най-ниска цена, защото съм правил сравнения с Cool Travel и Интеграл, със сигурност те са с най-добри оферти за бригади. Те си партнират с доста фирми и институции, като например банка ДСК, които дават за участниците специални оферти за студентски кредит, от които аз също се възползвах. Друго нещо, което прави една агенция успешна и полезна, са хората, работещи там. Специален shout out към Васко, който се погрижи доста добре за приготовленията за моето пътуване.

К.Д.: Къде в България си работил преди това?

К.П.: Имал съм само 2 работни места. Едното е в една кръчма в родния ми град, Враца, там бях сервитьор лятото 11 срещу 12 клас. След това когато бях 12 клас от нова година работих докъм май месец, а след това напуснах, защото трябваше да уча за матури и КСК, а там нямах възможност за това. След като напуснах кръчмата, започнах да продавам сладолед на центъра на града, където самата натовареност ми позволяваше да си извадя помагалото за матурите и да уча.

К.Д.: Какви пари изкарваше там?

К.П.: В кръчмата шефката ми плащаше като заплата 500 лева, като това е с всичките удръжки и осигуровки, въпреки че това не беше правилно, защото бях ученик и осигуровките ми ги плащаха от държавата и е възможно тези пари да си ги е прибирала за нея, но това и до ден днешен остава само мое предположение. От бакшиши изкарвах средно по 20-30 лева на ден, защото това беше една доста долнопробна кръчма. На сладоледа изкарвах по-лоши пари, заплащаше ми се по 20 лева на работен ден, работните ми дни бяха по 10-12 часа и 2% от оборота. Ако си направил днес 500 лева, получаваш примерно 5 лева, което е доста недостатъчно. Невинаги можеш да получиш обещаните пари, защото ревизиите не излизаха правилно и ни се удържаха пари.

К.Д.: Защо това с осигуровките си го приемал като нешо нормално?

К.П.: Бях още дете тогава и дори не го осъзнавах. След като напуснах и говорих с хора тогава, го осъзнах.

К.Д.: Защо тогава си подписал договор?

К.П: Бях на граждански, не на трудов.

К.Д.: Нямаше ли други възможности в града?

К.П.: Може и да е имало други възможности за други хора, но за мен явно не, защото си бях подал документите на доста места, но само оттам ми се обадиха и тъй като е близо до нас и с окей работно време, прецених, че става.

К.Д.: Каква е разликата между българския и американския работодател?

К.П.: не мога да кажа със сигурност, защото в българия винаги съм работил за малки, частни фирми. Там с шефа имах контакт. В америка работех за една огромна компания за милиони, която има клонове навсякъде из щатите и по света също имат локации. Мога да кажа, че с българския работодател по-лесно да комуникираш. Той по-лесно влиза в положение, защото всички сме на един хал и имаме едни и също политически и социални проблеми. В америка не е така.

К.Д.: Какво точно работеше в Америка?

К.П.: Бях в една кухня, бях prep cook, от хората, които правят заготовките. Помагах в готвенето за столовата за персонала на резорта, в който работех.

К.Д.: Работил си в заведение и в България, и в заведение в Америка - каква е разликата между двете държави от тази гледна точка?

К.П.: В България работех в долнопробна кръчма, където доста от хигиенните навици не се спазваха, доста неща минаваха между капките, неща, които не трябва да се случват, се случваха. В Америка, тъй като ставаше дума за компания за милиони, нещата стриктно се спазваха по всички критерии.

К.Д.: Защо не остана там, щом стимул са ти били парите?

К.П.: Тук интересното е, че стимул ми бяха парите, преди да замина. Казах си, че ще спестявам и ще се прибера в България с доста пари, за да си продължа студентския живот. Аз искам да си завърша образованието, това е главната причина, за да не остана, а и никога не съм имал намерение да оставам, тъй като мисля, че и у нас можеш да намериш нещо с добро заплащане. Всичко е въпрос на късмет. В Америка също можеш да попаднеш на неблагоприятни условия, некоректно заплащане, с моя късмет аз не бях от тези хора. Мога да кажа, че работодателите и заплащането ми бяха доста коректни.

К.Д.: Какви разлики намери между България и САЩ чисто като култура и поведение на обществото?

К.П.: Особено е, защото през 90% от времето си в Америка прекарах в едни затворен, национален парк и имах контакти само с хората, работещи в резорта. Не работех много с американци, защото тази компания всъщност се крепи на студентите - т.е. много румънци, словенци, японци, китайци. Не мога да кажа, че съм се докоснал до истинската американска култура, тъй като бях там 4 месеца в едно затворено място, което не е типичната американска среда. Бях за 2 дни в ЛА, но това не е достатъчно, както и в Ню Йорк. Като цяло мога да кажа, че американците са по-пластмасови, винаги са усмихнати, всичко им е на 6, но не мисля, че реалността е такава. Българите са по-истински, споделят проблемите си.

К.Д.: Мислиш ли да се връшаш там?

К.П.: На този етап не. Може би след 3 курс, защото аз не очаквах ходенето ми да е чак такова емоционално преживяване. Не се чувствам ментално готов да се върна толкова бързо. Има други аспекти в България, които ме карат да остана тук.

К.Д: Кои са тези други аспекти?

К.П.: Първото нещо - образованието. Искам да се фокусирам върху това, което се опитвам да правя, искам да си намеря стаж, да си намеря работа, която да е по-константна. Живот и здраве искам стажът ми да се превърне в нещо повече, надявам се кариера.

К.Д.: А нещо негативно в Америка, което да ти се е случило, което да е причина да не искаш да се върнеш толкова скоро?

К.П.: Аз не усетих нищо негативно от Америка, първите ми 2 седмици бяха по-тежки, защото бях далеч от всичко, но не мисля, че се срещнах с негативни аспекти, които да ме накарат да не искам да се върна.

К.Д: Има ли разлики между законовите норми в Америка и тези в България - спазва ли се повече закона?

К.П.: Определено да. Законът там се спазва много повече. Нещо, което в България често се нарушава - продажба на алкохол и цигари на непълнолетни. В Америка е абсурдно да си намериш цигари и алкохол, откъдето и да е, ако нямаш годините. Може дори ако ти бъдат продадени и си хванат, може да те грозят страшни глоби, както и човекът, който ги е продал.

К.Д.: Видял ли си на практика как действат тези закони?

К.П: Не, всъщност не съм.

К.Д.: Тогава как знаеш, че те работят?

К.П.: Оставаш с това впечатление от поведението на американците. Сетих се за един случай - един от барманите в ресторанта, в който работех, погрешка даде коктейл на момиче, което няма 21, беше на 20. Той беше готов да се свърже с хора от компанията, с други по-главни лица в компанията, с работодатели, за да бъде тя уволнена, защото това било неприемливо.

К.Д.: Т.е ти 4 месеца не си близвал алкохол?

К.П.: Напротив, пил съм.

К.Д.: Тогава си извършил нещо незаконно?

К.П.: Незаконно е само ако те хванат.

К.Д.: Това е принципът “не е убийство, ако няма кой да разбере”. В този случай ако това достигне до американските власти, има ли шанс да отнесеш последствия?

К.П.: Няма доказателства.

К.Д.: Има ли доказателства за теб за нещо друго?

К.П.: Не.

К.Д.: Наркотици пробвал ли си в Америка?

К.П.: Да, в Калифорния съм пушил трева, където е напълно легално.

К.Д.: Държавата наистина ли е толкова полицейска, колкото твърдят?

К.П.: Да, тъй като на мястото, където работех, защото беше национален парк, главни действащи лица бяха рейнджърите, те често бяха призовавани за много малки провинения, нарушения.

К.Д.: Какви са тези нарушения?

К.П.: един мъж си направи рождения ден и се беше вдигнал доста шум през 2-3 през нощта и много хора се бяха напили и с идването на рейнджърите бяха уволнени около 5-6 човека.

К.Д.: Има ли твой познат, който да е бил уволнен?

К.П.: Да, едно момче беше пушило трева и след това се беше случил работен инцидент - почти си беше отрязъл палеца, в клиниката са му направили тест за наркотици, ние бяхме в щат, където това не е легално.

К.Д.: Той откъде си е намерил трева тогава?

К.П.: Предполагам, че както тук има как да намериш трева, така и там.

К.Д.: Хем е законово уредена държава, хем можеш да си намериш трева. Има ли нещо друго незаконно, което си виждал да се случва там?

К.П.: Не, не се сещам, само за тревата за този случай на Беркант, което му костваше работата.

К.Д.: Каква националност беше той?

К.П.: Българин.

К.Д.: Имаше ли много други българи?

К.П.: Да, имаше 11 човека, но и от много други държави.

К.Д.: Защо точно българин го е грозяло това. Ние не спазваме законите?

К.П.: Не, според мен просто този случай беше свързан с работна злополука.

К.Д.: Да, обаче е пушил трева, ти си пил алкохол, значи и в Америка не спазваме законите?

К.П.: Не, от другите националности също си позволяваха.

К.Д.: От кои други националности има случаи?

К.П.: От абсолютно всички.

К.Д.: А ти с какви хора живя?

К.П: С две момчета от Словения, единият реално беше сърбин.

К.Д.: Със сърбина как се разбираше?

К.П.: Перфектно, към края ми беше почти като брат.

К.Д.: Ти как се сближи с него?

К.П.: Общи интереси, делим една стая, разговори, те работеха в магазина и в магазина имаха политика след края на работния ден да могат да си взимат останалите кексчета, кроасанчета, те ми ги донасяха.

Заключение

След обстоен анализ на проведеното интервю, с право можем да заключим, че независимо колко либерално и мултикултурно е нашето поколение, националните, историческите и всички останали различия изиграват своята роля. Нарушаването на законите в една видимо „полицейска“ държава не се случва от страна на американските граждани, а напротив – от тази на чужденците.

Единственото място, в което все още можем да се чувстваме равностойни на другите нации, това е интернет. Това си потвърждаваме и чрез изказването на Стилиа Фелиси от „Интернет е възможно най-естествената среда за осъществяване и пораждане на междукултурна комуникация“. Затова на въпроса „Променя ли се човек в друга културна среда?“ твърдо можем да отговорим – не, но все пак може да се опита да се приобщи към нея.

1 Фелиси, Стилиа: Междуперсонални интернет комуникации. Световният културен ред, УИ "Св. Климент Охридски", 2003 г., 174 стр.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Фелиси, Стилиа, „Междуперсонални интернет комуникации“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2003 г.