Курсова работа по Социална теория на масовата комуникация: Петя Кръстева

Софийски университет

„Св. Климент Охридски“

Факултет по журналистика и масова комуникация

КУРСОВА РАБОТА

     по Социална теория на масовата комуникация

Изготвил: Петя Кръстева       

II курс, бакалавър Журналистика – редовно

фак. № 18238   

Научен ръководител: гл.ас. д-р Стилиа Фелиси Паунова

София, 2020г.

УВОД

   Възможността да станеш асистент още във II курс (в някои факултети) винаги е била доста интересна на студентите, но сякаш и някак далечна. Дали заради липса на опит или заради неувереността в собсвените си умения, вследствие наложени от обществото погрешни разбирания, много хора бягат от преподаването. Както казах, у нас много от бъдещите висшисти, решили да преподават на своите колеги, се сблъскват с предразсъдъци в началото на своята „кариера“. Един от основните въпроси, който им се задава е „Не си ли твърде млад, за да бъдеш преподавател?“. Стереотипът, че интелигентният човек трябва непременно да бъде по-възрастен и със сериозен стаж зад гърба си, е напълно опроверган от младежките групи, които влизат в университетските аули и училищните стаи с усмивка и мотивация.Те развенчават и същността на думата различие.

„Различието (отликата) е конструирано на принципа да отчуждава, да смачква чуждото самоопределение, да обезстойностява, да деиндивидуализира личните оценки за преценка.“  (Фелиси, Стилиа, „Междуперсонални интернет комуникации“, 2003 г., стр. 174)

Като единствена разлика между себе си и лекторите в университета, асистентите посочват подхода към студентите, тъй като те се стремят първо да станат приятели с тях, а след това и техни учители. Това, което предава стойност на труда им, са пълните зали.

Цел, причина за избора на респондент, място на провеждане на изследването

Целта на проведеното дълбочинно интервю е да се покаже, че никога не си твърде млад, за да преподаваш.  По време на срещата ми със Стефан Иванов, студент II курс в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност Софтуерно инженерство (единственият респондент) си поговорихме за университета, работата и удовлетворението от преподаването.
Причината да избера точно него е, че той е едновременно част от кръга на студентите и от този на преподавателите във Факултета по математика и информатика на най-старото висше учебно заведение в страната. Изследването се проведе след края на един негов час със студентите от I курс, специалност Софтуерно инженерство.
* имам позволение да спомена името му и информация за него*


Легенда: И – Петя Кръстева, интервюиращ 
                   С – Стефан Иванов, респондент

ДЪЛБОЧИННО ИНТЕРВЮ

И.: Здравей, би ли ми разказал малко повече за момента, в който те направиха асистент?
С.:  Здравей, по време на семестъра се представях доста добре и ми предложиха да стана асистент по предмета Увод в програмирането. Преди началото на II курс се срещнах с лектора, за да обсъдим защо искам да преподавам, след което малко по-малко започнах да се подготвям за уроците, които ще изнасям.
И.: Какви са причините, поради които си решил да преподаваш?
С.: Когато бях в гимназията нямах никакво понятие от програмиране, тогава доста приятели ми помогнаха. Целта ми е да постъпя като тях и да помогна на други хора.
И.: Има ли много студенти, които желаят да преподават на по-малките си колеги?
С.: Има, не са много, но на випуск има по около 5-10 души. Не всички обаче преподават на по-малките. На мои познати им е предлагано да преподават по предмети, по които самите те все още не се държали изпит.
И.: Всички ли сте обединени от една и съща идея – да помагате на студентите?
С.: Идеята при всички е еднаква – предаване на знания, но някои виждат преподаването в компютърни специалности като свое призвание и му се отдават.
И.:  Каква е причината програмирането да е една от най-желаните професии?
С.: Повечето хора са подтикнати от това, че в IT-сферата има бъдеще и лесно ще могат да си намерят високоплатена работа.
И.: Ти как реши да се занимаваш с това?
С.: Влече ме доста от рано, защото ми е интересно как работи софтуерът и какво се случва зад черния екран на компютъра.
И: В училище ли се случи всичко това?
С.: Да, при повечето, които са по-напреднали, интересът към програмирането се е зародил именно в училище. Средата също е от голямо значение – важно е как материалът ще ти бъде преподаден от учителя, за да запали желанието да научиш повече.
И.: Математическа гимназия ли си завършил?
С.: Да, завърших ПМГ „Васил Друмев“, Велико Търново.
И.: Повечето завършващи там са се насочили към компютърни специалности или са си избрали нещо друго?
С.: Сферата е много обширна, така че има доста голямо поле за изява. Някои съученици мислеха да се занимават с програмиране, но след това откриха, че предпочитат дизайн, продажби или право.
И.: Ти вярваш ли, че бъдещето е в IT-сферата, изкуствения интелект и роботиката?
С.: Да, определено. Все още няма много специалисти, които да се занимават с изкуствен интелект и роботика, но смятам, след няколко години сферата ще е много развита и роботите ще заемат голяма част от ежедневието ни.
И.: Не се ли притесняваш, че е възможно да заместят хората?
С.: Ще дам пример с автомобилната индустрия. При направата на колите на ТЕСЛА по-едрите части се сглобяват от роботи, а окабеляванията (по-малките части) от хора.
Има много клиенти, които се оплакват, че при сглобяването на вратите са оставени различни по големина пролуки от двете страни.

2
Идеята е, че човекът е много по-гъвкав и по-лесно може да реши как да постъпи в дадена ситуация, а изкуственият интелект е решение на база статистика. Тоест, ако човек не го програмира за дадено действие, той няма как да го изпълни.
И.: Не е ли по-лесно някои професии да бъдат изпълнявани от роботи, за да се избегнат евентуални грешки както и различни предразсъдъци?
С.: Да,  но все още не са разработени до ниво, в което да правят самостоятелни операции. Има ситуации, които човек не може да предвиди, за да програмира робота за определено действие.
И.: Според теб би ли могъл едн робот да преподава?
С.: Не мисля. Вярно е, че ще бъде свързан с Google и може да намери всякаква информация в мрежата, но не би било възможно да я представи по по-гъвкав начин. Едно е прочетеш определена информация, друго е да я обясниш по начин, по който да бъде разбрана.
И.: Сблъсквал ли си се с предразсъдъци, след като започна да преподаваш?
С.: Доста често, когато кажа, че преподавам, хората ме питат не съм ли твърде малък. Обяснението ми е, че за това няма възраст, тъй като аз съм научил всичко, което знам за програмирането от човек, който е едва 1 година по-голям от мен. Относно предразсъдъците мога да кажа, че всичко е до човек. Щом студентите идват при мен, за да се обучават, значи ми се получава.
И.: С какво твоето преподаване е по-различно от това на по-възрастните лектори?
С.: Някои доценти, доктори и професори са доста сериозни, а това пречи на студентите да се отпуснат и задават „глупави въпроси“.  Когато сме почти на една и съща възраст, е възможно да дадеш по-обективен относно случващото се в последните години в университета, тъй като самият ти си го преживял съвсем скоро.
И.: Това ли е твоят начин да създадеш по-силна връзка със студентите – да станете приятели?
С.: Да. Все още съм в ранна фаза на преподаването и търся методи, по които да направя предмета си интересен за студентите и същевременно да предам важна информация.
И.: Какви са твоите начини?
С.: Още с първото си появяване пред тях, взех пример от свой колега, който преподава от повече време, и организирах малка игра. Идеята е всеки да ми зададе въпрос, какъвто и да е, дори и глупав, с цел да се разчупи обстановката. След това започнаха да се обръщат към мен без притеснения и да ми задават въпроси относно материала. Освен това, по време на часа наблюдавам къде са слабите им места и за следващото занятие подготвям кратък тест, пълен с уловки, за да видя дали ги хващат. Към момента това е начинът, по който практикувам.
И.: Възнамеряваш ли да преподаваш и през следващите години в университета?
С.: Мисля да продължавам, за да разбера дали ми се отдава.
И.: Има ли възможност в бъдеще да зарежеш програмирането и да станеш преподавател в университет или училище?
С.: По-скоро не, но съм склонен да комбинирам нещата както досега.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

   Анализът на проведеното дълбочинно интервю ясно показва кои са основните фактори, за да бъдеш успешен преподавател – мотивация и приятелско отношение. Чрез своите, бих казала, нестандартни методи бъдещият програмист Стефан Иванов успява да изпълни най-трудната задача – да комуникира със студентите на техния език, защото самият той е един от тях.  Съвместно с колегите си, асистенти в сферата на компютърните специалности, най-често използват  глобалната мрежа Интернет, за да достигат по-лесно до тези, на които преподават.
„Интернет е възможно най-естествената среда за осъществяване и пораждане на междукултурна комуникация“ .“  (Фелиси, Стилиа, „Междуперсонални интернет комуникации“, 2003 г., стр. 175)
Въпреки всички пречки, статистиката е окуражаваща – все още се намират младежи, които искат да „помагат“ на останалите.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Фелиси, Стилиа, „Междуперсонални интернет комуникации“, УИ „Св. Климент Охридски“, 2003 г.